„Разказах на дъщеря ми, че както има Фея на зъбките и Великденски заек, така има и Гея на бибата, която идва да вземе биберона на порасналите деца, които вече нямат нужда от него. Феята отнася бибероните на току-що родените бебета“

„Синът ми беше направо луд по бокклукчийските коли. Казах му, че може съвсем самичък да изхвърли бибата си в боклукчийската кола. В деня на събиране на отпадъците причакахме една такава кола. Синът ми информира шофьора, че вече е голямо момче и биба повече не му трябва. Човекът се засмя и го остави да хвърли бибата“

„Пробих биберона в единия край, той започна да издиша и на дъщеря ми спря да й харесва да го държу в устата. Това беше.“

„Казах на дъщеря ми, че това е последната биба, която купувам. Приключи ли с нея – край, няма повече. След няколко дни биберонът изчезна и тя явно разбра, че това е животът.“

Поставете границата. Ако детето се разстрои прекалено и си поиска бибата, за да се успокои, позволете му. Но го предупредете, че трябва да си я смуче в спалнята. Това позволява на детето да използва бибата, без да изменя границите.

Отткъсите са от книгата „Не, това не са глезотии“, на Алисън Шейфър, изд. „Сиела“