Нашето бебе е момиченце на шест месеца и половина. Вече е любопитна и си играе с играчки сама или заедно с нас. Може да се обръща наляво, надясно и от корем по гръб. Но това, което не ни харесва е, че много често си стои в дадена позиция и мрънка за някоя играчка или да я обърнем, при положение, че с малко усилие би могла сама да го стори. Сякаш иска да й принасяме всичко, а нея да я въртим, когато й омръзне.

Въпросът ни е, как да играем и стимулираме бебето само да се опитва да взима неща, а не само да му ги подаваме в ръцете? Можем ли ние с грешни подходи, да възпитаме мързелив, не борбен и не амбициозен човек или това са вродени качества?

Има дечица, които са по-мързеливи от раждането си. Причините могат да бъдат много разнообразни, като например:
Слаб мускулен тонус, неподтиснати рефлекси, липса на вещества в организма, по-пухкаво бебе 😊 и др.
Ежедневните масажи и упражнения за подобряване на мускулния тонус, под формата на игра са от изключително значение за дечица, които са по-мързеливки 😊. Нужно е поне веднъж дневно да се раздвижва (макар и пасивно) детенцето, като по този начин се стимулират нервни окончания в мозъка, които впоследствие ще поемат самостоятелен волеви контрол над цялото тяло. Когато провокираме пасивно движение, обикновено резултатът е активно движение. Поставянето в пасивна поза (седеж) без детето да може да влезе или излезе от тази позиция не е препоръчително за такива дечица, за тях най-подходяща поза е по корем. Насърчаване към пълзене с подпиране на крачетата.
Ако детенцето е наддало рязко или е по принцип си е по-пухкаво е добре да се направи консултация с педиатър за това дали капките вит. D са в достатъчна доза.
Стимулиране чрез предлагане на играчки, които обаче са реално достижими от детето… нормално е при немобилно бебе, ако играчката е извън обсега му да не се напъва да я вземе и да чака мама да дойде да му я даде. В тези случаи мама може да приближи играчката, но не да я дава в ръцете на бебето. Необходимо е облеклото да е подходящо – най-добре босо по време на игра, но ако е с чорапи, да има силиконче, за да се захване за земята и да може да се отбута, а не да се пързаля. Твърда настилка за лежане, а не мека, в която детето да потъва. Удобни дрехи, в които детето да може да се движи, а не да го обездвижват допълнително.
Разбира се, тези напътствия са изключително общи, тъй като всяко дете е различно. Би било добре да започнeте да посещавате активни занимания за бебета, в които колегите индивидуално, чрез наблюдение над детето, могат да дадат най-точни съвети за конкретния случай.

Малина Данаилова, специалист по ранно детско развитие и преподавател в КиндиРу