Марти е на 1 год и 10 месеца. Доносен е. От няколко дни ни прави впечатление, че примижава с очите. На 09.03. бяхме на профилактичен очен преглед, така че изключвам проблем с очите. Съпругът ми го описва като стискане на очите, сякаш го е осветило слънцето. Понякога поставя ръка пред очите, когато примижава. Аз си мисля, че го прави, защото все още не може да говори и не може да изрази емоциите си с думи. но се чудех дали да не се консултирам и с невролог.
Причините за подобно поведение могат да бъдат доста разнообразни. Една от тях е сухота на очите, но предвид факта, че сте посетили офталмолог, навярно това може да бъде изключено. По-високата чувствителност към светлина може да бъде друга причина за подобно “стискане на очите” и покриването им с ръка. В този случай, обърнете внимание в каква среда Марти реагира по този начин и изобщо от значение ли е средата и осветеността на помещението. Американската асоциация по детска офталмология и страбизъм отдава подобно поведение при деца по-скоро на период на по-висок стрес и промени или актуален период на скука и отегчение, като определя поведението като “habitual tic”, който отшумява сам. Важно е в такива ситуации да не фиксираме вниманието си в това поведение на детето и да не му правим забележка, за да не го фиксираме в мигането. Би подействало благотворно да правим коментари като “Оо, Марти, очите ти са толкова красиви!” или “Марти, много харесвам очите ти”, вместо “Защо си стискаш очите? Какво ти има, престани да го правиш” и т.н. Така описано, поведението на детето не звучи да изисква посещение при невролог, тъй като изглежда преднамерено и съзнателно. Подобна консултация би била препоръчителна, ако забележите поява и на други, подобни на тикове, движения, за които детето не си дава сметка, както и спонтанни и неконтролируеми вокализации. Понякога, в тази възраст, децата експериментират с начина, по който зрението им се променя след гледане към лампа (след това виждаме “слънца”), гледане на предмети под определен ъгъл, силно затваряне на едното или и двете очи и особеностите във фокусирането на погледа след отварянето им, както и гледане с полупритворени очи. Бих Ви насърчила да наблюдавате поведението, но не и да се фиксирате в него, а когато детето го прояви или да се въздържите от коментар, или да насочите вниманието му към нещо друго – игра, актуално занимание, или просто да го гушнете.
Маргарита Габровска, логопед и специалист по ранна детска интервенция