Здравейте! Имам момченце на две години и девет месеца. Вече втори месец се опитваме да махнем памперса – без успех – пишка в гърнето, но се изаква в гащите. В същото време родих второто дете – наложи се да го оставя на баба му и дядо му за 10 дни (в които се разболя) и сега отказва да седне на гърнето и постоянно се напикава и нааква в гащите. Мисля да се върна към памперса! Моля Ви дайте ми съвет! Явно, че детето в момента е стресирано и ми е сърдит, не знам какво да направя!
Здравейте!
При детето са се натрупали няколко стресови фактора наведнъж и това е довело до регресията. Често, когато децата са изложени на стрес, те се връщат към по-предишен етап от развитието си, в който са се чувствали сигурни и спокойни.
Не Ви препоръчвам да се връщате към пелените, това може да доведе до още по-голямо объркване в чувство за рутина на детето.
Останете последователна в действията си и се опитайте да дадете на детето повече чувство за контрол над ситуацията. Подканяйте го внимателно, когато видите признаци, че има нужда да седне на гърнето, но не го подсещайте непрекъснато.
Награждавайте с бурни аплодисменти и силни прегръдки всеки успех и не се фокусирайте върху инцидентите. Така детето ще разбере, че получава внимание, когато е успяло, а не, когато е имало провал (дори отрицателно зареденото внимание е внимание!)
Опитайте се да отделите известно време от деня, в което да давате на детето безрезервно внимание.
Обичайно регресиите преминават за няколко седмици.
Успех!
При детето са се натрупали няколко стресови фактора наведнъж и това е довело до регресията. Често, когато децата са изложени на стрес, те се връщат към по-предишен етап от развитието си, в който са се чувствали сигурни и спокойни.
Не Ви препоръчвам да се връщате към пелените, това може да доведе до още по-голямо объркване в чувство за рутина на детето.
Останете последователна в действията си и се опитайте да дадете на детето повече чувство за контрол над ситуацията. Подканяйте го внимателно, когато видите признаци, че има нужда да седне на гърнето, но не го подсещайте непрекъснато.
Награждавайте с бурни аплодисменти и силни прегръдки всеки успех и не се фокусирайте върху инцидентите. Така детето ще разбере, че получава внимание, когато е успяло, а не, когато е имало провал (дори отрицателно зареденото внимание е внимание!)
Опитайте се да отделите известно време от деня, в което да давате на детето безрезервно внимание.
Обичайно регресиите преминават за няколко седмици.
Успех!
Галя Кузманова, консултант по сън и по приучаване към гърне и сваляне на пелените