За правилното развитие на едно дете, то първо трябва да бъде обикнато, обгрижено и поставено в една позитивна среда, в която да изгради своето базисно доверие към света и другите.
Но след това трябва да бъдат поставени и границите. Тогава то бива фрустрирано. Въвежда му се някаква забрана. Която или е свързана с израстването, или с безопасността му. Това се отнася за всяко ново умение и роля, които идват да заместят старите такива. Например кърменето, което оставя място за храненето, свалянето на пелената, което поставя началото на ходенето до тоалетна на гърне и т.н. Разбира се, че няма една конкретна възраст, на която трябва да се случат тези неща и тя да е валидна за всички деца. Идеята тук е, че контролът и решението са на родителите, а не на детето.
Много често майките казват, че ще оставят детето то да определи докога да остане в предишната си роля. Съвременната тенденция е да оставим детето да се развива естествено. Но това крие своите рискове. Защото малкото не е способно само да въведе своята граница. Едно дете иска да има усещането за всемогъщество. Когато е малко то наистина го притежава. Но в определен момент това усещане на практика трябва да му бъде отнето. За да се появят самостоятелността, границите и уменията, които ще движат детето напред в живота му.
Тук е чувствителният момент, който трябва да бъде улучен. Кога да се поставят тези граници? Има известна индивидуалност при решението кога. Защото и прекалено рано поставени ограниченията водят до сериозни проблеми. Понякога в желанието си да възпитаваме и да поставяме режими, „кастрираме“ твърде рано, когато все още не е изградено базисното доверие. Важното е да знаем, че категорично не бива да се чака и да се очаква, че детето само ще се откаже и ще постави някакви ограничения пред себе си. И да поемем ролята си на водачи и на родители по пътя на израстването му.
Текст по лекцията “Детето днес”, с лектор Анастасия Грозева,
психолог и специалист по ранно детско развитие