Родителството се е превърнало в състезателно преследване, захранвано от изцяло фокусирана върху децата култура, поставила потомството на висок пиедестал. Ние издигнахме отглеждането на децата до нови висоти, то отдавна не е интуитивно занимание за масите. То изисква познаване на източници, изследване и умения за опериране, като че сме в бизнеса “изграждане на личности” и “отключване на потенциали” и откровено казано това много повече прилича на проектен мениджмънт, отколкото на родителство. Като децата са превърнати в мерило за нашия майчински успех. Проблемът е, че залагаме в това собствената си самооценка, тъй че не може просто да оставим нещата на естествения им ход, дори когато знаем, че така е най-добре. Нека си го кажем, вкопчени сме в убеждението, че ако се провали майчинството, това ще е нашият тотален провал и обратно, че ако децата ни се справят, това ще е върховното ни постижение. Не е ли така?
Откъс от книгата “Край на мита за добрата майка” от Алисън Шейфър, изд. Colibri