Защо страхът от изоставяне е нормален?
Представете си, че не разбирате концепцията за време и пространство. Просто не можете да си представите колко далече е „другата стая“ и колко дълго означава изразът „връщам се след малко“. Имайки предвид това, сега бихте ли разбрали, че мама трябва да отскочи до кухнята, за да приготви вечеря и това няма да трае завинаги?
Ако не ни виждат, децата в ранна възраст мислят, че сме изчезнали и се страхуват, че няма да се върнем.
Кога се появява този страх?
Започва да се наблюдава още около 6-ия месец, когато при детето се появява идеята за причинно-следствена връзка. За първи път се усеща около 8-ия месец или годинката. Но в тези неща няма твърди правила.
Нормално е да се появява на епизоди, особено около големи промени, като например смяна на детска градина или местоживеене, поява на братче или сестричка, заминаване на един или двама родители или тяхната раздяла, напрежение в дома.
Как да помогнем?
За начало трябва да приемем това за нормално и да не чувстваме вина или напрежение, когато този страх се проявява – това, че бебето или детето изпитват тревожност, когато нас ни няма, говори за изградена връзка между родител – дете. То пораства и, за добро или за лошо, основите на порастването са свързани с някои неизбежни фрустрации. Важно е да подкрепим детето да премине през тях. Имайте 1 наум, че понякога „спестяването“ на нежелана реакция означава задържане в предходен етап на развитие.
Всъщност ние можем да научим детето си да се чувства комфортно, докато ни няма покрай него. Ето как:
– Много е важно да не се измъквате от стаята докато детето е разсеяно с нещо друго. Осъзнавайки, че ви няма, без то да е подготвено за това, детето може да се стресира много повече.
– Вмъкваме в ежедневието с детето кратки отсъствия. Когато то е спокойно, нахранено и отпочинало, можем да отскочим до магазина, оставяйки го при някой, който бебето вече познава и, при който се чувства добре. Постепенно увеличаваме времето, в което отсъстваме, след което можем да пробваме същото, но в различна от домашната обстановка.
– Ако детето е по-голямо (след 12-18-месечна възраст), преди да излезем, можем да поговорим за това какво ще правим, когато се върнем. Това дава на малките нещо, което да очакват и, за което да мислят докато ни няма. Най-важният елемент тук, е да изпълним обещанието си, след като се върнем. Детето трябва да е уверено в думите ни и да знае, че ние сме последователни в действията си.
– Тренировки за „Довиждане“. Изграждайки ритуал около момента на тръгване, ние ще направим разделите много по-лесни и познати за детето. Ритуалът може да включва целувка, прегръдка, погалване, някое весело движение, или кратко стихче и после тръгваме – не се връщаме назад, ако детето се разплаче. Бъдете постоянни и дайте възможност на детето да се справи с чувствата си.
– Говорете преди да излезете. Разкажете на детето къде отивате, какво ще правите и кога ще се върнете. Това ще даде на детето усещане за контрол над ситуацията.
– Ако има преходен обект (играчка, одеялце, калъвка или биберон дори) – то напомнянето за него е добре да се включи в ритуала преди раздяла. Ако оставяте детето при някой, занесете и преходния обект. Той ще внесе познато усещане на детето в моменти, в които мама или тате ще му липсват.
Кураж и това ще мине!
Кристина Бомбева от 1 наум