Страховете са дебелите, ръждиви решетки пред синята шир на свободата. И много често в главата на мама има много от тях. Остри ъгли, отворени контакти, вилици, стръмни стълби или нажежени котлони… списъкът е дълъг. Не пренасяйте личните си страхове върху децата. Дайте им възможност да се учат от малки на предизвикателства, за да градят увереност и самостоятелност.
Цената на свободата понякога е обелено коляно. Но падането не означава падение. Неуспехът от първия път на означава непременно провал, а от това, че да, понякога сме наранени, не следва еднозначно, че светът около нас е опасен. Вярата в цялостния потенциал и компетентност на детето ни помага да насърчаваме неговото любопитство, зрялост и осъзнатост, без да прехвърляме собствените си ограничения върху малкия изследовател. Не е ли именно опитът, всичките ни победи и загуби, един урок, дар, прекрасно преживяване, което ни е направило толкова специални личности?
Петя Гиева, психолог и специалист по ранно детско развитие