Синът ми е на 1.6 г. и от няколко седмици започна да има странно, прилепчиво поведение към мен. Иска да го гушна и ми пипа лицето. Когато го приспивам става същото. Дори в просъница го усещам, че пак се опитва да намери лицето ми. Изглежда така се успокоява. Освен това той беше изключително социално дете. Не се притесняваше от другите. Докато сега ми се струва, че започва известно колебание, когато се приближава към други дечица по площадките или на приятелски деца. Отпуска се и започва да играе, но преди изобщо нямаше нужда от подобно време за адаптация. Вероятно трябва да кажа, че моето предположение е, че това поведение се дължи на факта, че точно преди няколко седмици за първи път го оставихме да спи за една нощ при баба си. Тогава всичко беше минало много добре. Беше си играл, изобщо не беше страдал, спал е непробудно цяла нощ. Но ето, че малко след това се появи това като реакция. Трябва ли да потърся помощ и какъв съвет бихте ми дали?

От написаното разбирам, че Вашето дете вече е дотатъчно голямо и разбира, когато се разделяте за кратко. Детската тревога от раздяла кара много родители да се питат дали се справят успешно в това да успокоят и приласкаят детето си.

Всъщност тревогата от раздяла е естесвен етап от детското развитие. Малките деца по различен начин проявяват своята тревожност. Някои бебета истерично плачат, когато майките им не са наблизо дори и за кратко, други плачат за малко, после се успокояват, после отново заплакват, а трети отстрани изглежда, че бързо се успокояват при раздяла, но впоследствие проявяват различни поведенчески прояви, като опити нощно време да се промъкват в леглото на родитетелите, кошмари, изискват присъствието на възрастен при заспиване, стават по-пасивни на детската площадка и т.н.

Родителите, подобно на децата, също страдат при раздяла с тях. Нерядко родителите споделят, че имат усещане, че не съумяват да успокоят детето, защото самите те преживяват раздялата трудно или не са готови за нея.

На около 6 месеца малките деца разбират, че те и майките им са отделни хора. На тази възраст бебето е развило умението да си представя мислено обекти, които вече не са пред очите му. Спомнете си колко много малките деца харесват играта на „ку-ку“ (peekaboo). Това е периодът, когато бебето започва да разбира, че е оставено само, ако в този момент е загубило майка си от погледа си.

Тревожността от раздялата се преживява от различните деца по различен начин и може да обхване различни по продължителност периоди. Някои деца съумяват да се справят с чувството още в ранното детство, при други тя повлиява живота на детето до начална училищна възраст.

Как да помогнем на малко дете (12 -24 месеца), което преживява кратка раздяла с родителите?

  • Дайте обяснения на детето кога се очаква да се върнете, като си служите с ориентири, които детето може да разбере от типа: „Ще се върна, след като обядваш и после поспиш. Веднага след като се наспиш ще съм при теб“.
  • Дайте възможност на детето се успокои чрез преходен обект. Преходният обект е вещ (играчка, одеало, Ваша вещ или друг предмет), чрез който детето опознава света и намира сигурност.
  • Казвайте на детето, че излизате. Чрез въвеждането на ритуали за „довиждане“ детето разбира ясно, че Вие не се намирате в помещението и макар че изпитва тъга, ще може да намери начин да се успокои. Ситуацията предполага известна предвидимост за малкото дете.
  • Отговорете си на възпроса, дали самите Вие сте готови да оставите детето за кратко през деня? Личната история на родителите и на детето, историята на семейството има значение за това как изразяваме чувства като тъга и тревога и как се справяме с тях.

 

Мая Симеонова (Угрюмова), психолог и фамилен психотерапевт