Пост от групата на 1 наум
Намирам се в малко сложна ситуация с голямата си дъщеря – почти на 5 години, и бих искала, споделяйки, да разбера дали поведението й е “особено”, или е някаква сложна фаза при растежа.
Детето в огромна част от времето е спокойно, послушно, игриво – чудесно. Напоследък обаче все по-често започна да прави “сцени”. Иска нещо и, ако не го получи веднага, демостративно започва да “тъжи”. Сяда сама някъде по-далеч или в друга стая, гледа тъжно – по всякакъв начин подчертава драматичността на усещането си. Наред с това държи да се противопоставя – особено на баща си. Докато с мен се разбира чудесно, на него твърде често му отговаря дръпнато, отказва, инати се. Предполагам, че е някаква фаза на оспорване на авторитет, но е доста неприятно. На моменти напрежението просто се усеща още преди някой дори да е казал нещо. Сякаш е решила, че сега ще се държи така и няма какво да я спре. И накрая – започна да се “тръшка”. “Тантрум” ли е, чудо ли е, но е ужасно. Например: ходи на градина, където, по нейни разкази и данни от учителите, се чувства добре, играе, има приятели. Но в случайна сутрин решава, че няма да ходи, и казва, че не й харесва там, че иска само вкъщи. Това ескалира до истерия, буквално. С неописуеми сили и търпение успявам да преодолея това и да я заведа, а като я взема, ми казва, че е имала най-хубавия си ден. Изобщо – люшка се в емоции, при това крайни. Имате ли подобен опит? Как постъпвате? Трябва ли да търся помощ, или считате, че е нормална фаза при растежа?
Здравейте! В ситуациите, които описвате, има няколко важни елемента, върху които може да се поработи. Първото и вероятно най-значимо за детето е вашата реакция на това поведение. Вие как реагирате? Спокойна ли сте, изчаквате ли да мине бурята, или реагирате на момента? Напълно разбираемо е човек трудно да изтърпява тези прояви. Нормално е да има реакция от ваша страна, защото все пак сте човек. Но всички знаем (макар че често го забравяме), че децата се палят още повече от нашите негативни реакции. По време на бурята е добре да се изчака, като разбира се се следи за безопасността на детето. То трябва да разбере, че с тръшкане, изблици, сцени, викове нищо позитивно не се постига и неговото ежедневие не се подобрява с такова поведение. Най-трудното за нас, но най-ефективно за тях – мълчанието. По време на кризата е добре да останем равнодушни – най-големите ни изпитания. И детето да не получи това, за което се е тръшкало. По-късно през деня се сяда и се обяснява. Кротко, спокойно, с категоричност. Между 1 и 5 годишна възраст детето се учи да се отстоява. И това е добре! То трябва да усвои как работят границите и да разбере как да стигне до човека отсреща ефективно. Ние искаме децата да се отстояват, а да не са като войничета, както сме били повечето от нас в детството си. И тъй като дете на тази възраст все още не може да вербализира добре какво точно иска и чувства, избиват емоции на повърхността, защото не може да се изрази. Това е нормално! Но… то трябва да разбере, че с тръшкане също няма да стигне посланието отсрещната страна. Това е нашата задача. Да поемем и трансформираме това тръшкане в работещ метод за комуникация и себеизразяване. Трудна задача, но доста важна занапред. Най-лесно ще го сравним със случаи, в които имаме много силни емоции (негативни или позитивни), но не съумяваме да се изразим вербално. Какво се случва с нас – избухваме. А, ако не избухнем – таим навътре. Реално за нас е по-добре децата да не таят, дори напротив. Но работата ни в това отделение е да ги научим как да изразяват чувствата си. Светът на детето е необятен. Този свят е една огромна Вселена, изпълнена с бури от емоции. И не винаги е лесно да ги разберем. Но емпатията и подкрепата в тези бури са най-съществените за тяхното развитие. А за нас после остава радостта от постигнатите резултати. Ето някои лекции по темата, които се надяваме също да помогнат:
Трудните деца – поведение, режим, сън
Помощ, детето ми се тръшка и налага за всичко
Светът на детето – с Анастасия Грозева
И последно. Много често със стартирането на прояви на характер, тръшкане, изблици и т.н. родителите започваме да търсим начини да потушаваме тези бури, за да са всички добре. И се получава така, че неусетно променяме себе си, за да угодим на детето, за да е спокойно и то – защото спокойствието на детето е най-важното. Това послание обаче често ни заклещва в 1 капан. Детето всеки ден решава нещо ново и понеже знае, че ние ще се нагодим по неговите моментни промени, започва да го търси. След това започва да го търси и от околния свят. Но околният свят не е толкова добронамерено настроен към него, както сме ние. И тогава започват по-големите трудности за детето. Колкото по-рано то разбере, че всеки човек срещу него има право на своите желания, също както и то, толкова по-лесно ще е занапред. Ако можем да сме полезни с нещо, сме насреща. Кураж!

Кристина Бомбева от 1 наум