Взима играчки нарочно

Моята дъщеря е на 2г. и 6м., не ходи на ясла, от известно време започна да взима играчките на по-големи деца или на деца на нейната възраст (към по-малки няма интерес) и да бяга, като целта й е да спечели внимание на детето и да играят на гоненица. Обяснявам й, че това не е игра, и другото дете я гони, защото е ядосано и си иска играчката, а не защото иска да играят заедно,  но тя изглежда не го осъзнава и продължава да прави същото. Това го научи от едно по-голямо момиче (на 6г.) с което ги събирах да си играят, но откакто и тя започна да  прави такива номера, им ограничих контактите, дори й казах, че й забранявам да играе с въпросното момиче, защото не й влияе добре, което може би не беше правилна реакция от моя страна, но просто нямах друг изход, след като тя ежедневно настояваше да ходим да играе с нея, а въпросното момиче е отхвърлено от децата на нейната възраст и търси по-малки деца за игра.

Подобно  вземане и бягане е правила с мен и баща й, например веднъж в парка си съблече връхната дреха и я захвърли, казах й да ми я подаде, защото не е хубаво да я хвърля на пясъка, тя я хвана и започна да бяга и да я влачи, и да се смее, гледайки ме дали я гоня.

На какво се дължи това поведение? Какво можем да направим, за да го коригираме. Изглежда тя има нужда  да е център на внимание сред децата, тъй като вкъщи е център на внимание, но не знае как да се държи с тях. Има ли нужда от работа с психолог или това е нормален период през който преминават децата?


Струва ми се, че поведението на дъщеря Ви може да се разчита като изпробване на един нов тип поведение – а именно, какво означава да имаш контрол над дадена ситуация. Възрастта в която е, вероятно знаете, бележи апогея на развитието на Аз-а, образа за себе си, а това е свързано с някои важни аспекти в поведението на детето. Например: гневното изразяване на чувства, тръшкането, желанието за притежание, отказ да се споделя с другите и т.н. Това, което описвате, е израз на новосъздаващо се усещане: „Аз мога да контролирам другите, мога да манипулирам средата, да влияя с поведението си“. В този смисъл, не виждам нищо тревожно в случващото се, стига Вие да продължавате да въвеждате правилата. Постепенно тя ще свикне с тях.
Има и още един аспект. Не е без значение, че подобно отношение започва като подражание на по-голямо дете. Възможно е в очите на дъщеря Ви това да е пример как се държат големите; съответно тя копира, защото иска да е „голяма“. Отново, с деликатна намеса от Ваша страна, не би трябвало поведението да се закрепи, и вероятно ще отшуми постепенно. Тя тепърва ще експериментира в общуването с други деца, ще вижда и добрите, и лошите примери. Важното е да сте последователни в посланията, които й давате, да я напътствате, за да може с времето сама да се убеди кое й носи положителни емоции и преживявания с другите.
Разбира се, ако има нещо, което Ви притеснява, оставам на разположение.

Елена Мечева, психолог към проекта „Детско развитие“

2019-09-23T17:52:36+00:00септември 23rd, 2019|
Този сайт използва 'бисквитки' (cookies). Продължавайки да ползвате услугите му, Вие се СЪГЛАСЯВАТЕ с използваните от нас 'бисквитки'. Настройки Разбрах

Бисквитки за проследяване

Това са бисквитки, които използваме, за да Ви предоставим по-добра услуга. Facebook Pixel, Google Remarketing, Google Analitycs

Други бисквитки

Бисквитки от трети сайтове.