Когато думите са от опит, те носят друга емоция. Понякога болката ни учи на толкова много и винаги се питаме: “Не можеше ли някои уроци да не са толкова тежки”. Една майка ни писа със съвет относно високата температура и едно много страшно състояние, срещу което никой не е застрахован – фебрилният гърч.

Наблюдавайте детето си, забелязвайте дори незначителни симптоми. Записвайте си, ако е необходимо. Малкото дете има нужда от майката сега, докато е малко. Когато порасне, то ще може да се грижи само за себе си. Саможертвата на майката – да не спи, да не яде, дори да не се къпе, понякога звучи пресилена, но ако детето има нужда от 100 % от вниманието и времето на майката, струва си, да ги получи.
Родителите на деца, които са в рискова група, поради малката възраст или поради склонност да правят фибрилни гърчове, е добре да имат представа за нормалната телесна температура на детето в здраво състояние във всяка една част от денонощието. Обикновено през деня температурата е около 36.6-36.7 градуса по Целзий.

Разбира се, при определени ситуации температурата може да се повиши с няколко десети, като например, ако току-що детето се е нахранило, ако му се ходи по голяма нужда, ако е упражнило по-голяма физическа активност или тъкмо се е събудило, след баня. В тези случаи температурата може да достигне до 37.9. Обикновено при заспиване температурата се повишава леко, а след 5-10 минути след заспиването температурата бързо спада под стандартната стойност за будно състояние, например 36-36.2.

При нас поддържането на по-висока температура по време на сън е признак, че детето не е здраво – или се разболява, или вече има симптоматика. Ако детето поддържа температура, която не е характерна за неговото естествено състояние, например обикновено е 36.6, но поддържа 37.4, е добре да се консултирате със специалист.

Как да измерваме?
Общоприет “мамин” метод е измерването с допиране на устни до челцето на детето. Предпочита се, за да не се тормози детето с уреди. Но, при ясни изразена симптоматика на детето, т. е. болно е, трябва да се има “едно наум”. Често ние майките поради близостта ни до децата и грижите прихващаме вируса от тях, като поради развития имунитет прекарваме заболяването “на крак” и без да разберем. Ако майката е вдигнала температура (както ми се е случвало) и допре устните си до челцето на детето, няма да го усети като по-топло и няма да разбере, че детето има също температура. Затова е добре да проконтролираме с термометър, ако имаме съмнения.
Обикновено използваме различни термометри. Всяко едно е с различна степен на достоверност на показанията. Аз ги използвам според ситуацията. За да не притеснявам излишно детето, меря с инфраред термометър-дистанционно. Особеното при тези термометри е, че при преместване на детето или термометъра в друго помещение, няма да направят достоверно измерване. Трябва детето и термометърът да са поне 10 минути в едно и също помещение. Навън не се мери с тях. Преди да дадете температуропонижаващо лекарство, измерете два или три пъти с разлика във времето 5-10 секунди. Имайте предвид, че повечето инфраред термометрите не могат да направят измерване, ако температурата в стаята е под 16-17 градуса. Най-точни са живачните термометри, които са спрени от производство. Също достоверни са спиртните (каквито могат да се закупят от ветеринарен магазин), както и галиевите. Последните са безопасна алтернатива на живачните и са подходящи за всякакви помещения, лесно преносими и достоверни. Те са със стълбче, изглеждат като живачните и се използват по същия начин.

Кога мерим температурата и какво правим?
Температурата мерим често, ако детето е болно и се очаква да вдигне, т. е. минали са 8 часа от приетата доза ибупрофен. Мерим често, ако сме забелязали, че детето в момента вдига температура, т. е. вече има 37.5. Най-често мерим, на няколко минути, ако детето има склонност бързо да повишава температурата, както и ако конкретното заболяване се характеризира с драстично внезапно покачване.
От практиката знам, че при нас температурата се вдига много по-бързо след като е достигнала 37.5. До тази стойност имаме плавно покачване, после става много бързо.
Не давайте парацетамол на при температура 38.5 – над тази стойност той няма ефективно действие. Изключват се случаите на най-малките бебета, до 2 месеца, когато друго не може да се даде. Над 38.5 ибупрофенът ще свърши по-добра работа, като не чакайте да подейства. След приема на лекарството, то може да подейства след час, до тогава използвайте физически методи за сваляне на температурата – разсъбличане, мокри кърпи, напоени с вода и оцет 50:50, проветряване, течности, хладка вана, ако състоянието на детето го позволява. При рязко повишаване на температурата, въпреки даденото лекарство, може температурата да продължи да се покачва.
Обърнете внимание на позата на детето, при нас при по-тежки случаи на боледуване и вдигане на температура детето заема т. нар. “ембрионална поза”. Предполагам, че това е свързано с инстинкти.
Никога не оставяйте детето да спи с температура! Тя може да се повиши внезапно и да не разберете, респективно да не отреагирате. Високата температура винаги унася детето и то заспива, но ако сте дали лекарство – бъдете там, до него (детето) и следете до понижаване на температурата. Това са и случаите, когато детето е най-предразположено към рискови ситуации – гърч, “гълтане на езика” и т. н.
Ако детето е болно, водете си бележки кога вдига температура, колко, какво му давате и каква доза. Това е важно, както за това да не го предозирате, така и за лекаря, който следи състоянието. Ако например детето вдига температура 38.5 на 4 часа, след включване на терапия започва да вдига, но на 6-8 часа и то до 38, значи терапията дава ефект. Това е важно, за да се проследи развитието на заболяването.
Посетете курсове за оказване на първа помощ! Или гледайте клипчета за това. По-добре да знаете как се реагира и да не ви се случва, отколкото дасе случи и да не можете да реагирате. Най-малкото, човек трябва да знае, защото може да се окаже в ситуация да спаси нечий друг живот – на улицата, на площадката, на работа. Да бъдем здрави, ние и децата ни, е въпрос не само на късмет и добри гени, а и на отговорност и постоянно обучение.

Съветът е получен от Живка Вълчанова
и консултиран с д-р Диана Димова – общопрактикуващ лекар, с педиатрична насоченост.

Разбира се, съветът отразява индивидуален случай, всеки пациент е различен и е редно да се прави преглед със специалист, за поставяне на диагноза и лечение.