Здравейте, детето ми е на 1 година и въпросът ми е как по-добре може да стане адаптацията му към друг, който да го гледа. Не става въпрос за постоянно гледане, а за няколко пъти в седмицата. Но понякога се случва да го качим в колата и той да заспи, а когато се събуди да е на друго място и при други хора – баба му и дядо му… нали, не някакви непознати. Но все пак не вижда как е закаран там и че ние сме го оставили. Случвало се е и обратното – баба му да дойде вкъщи да го гледа и аз да трябва да изляза. В другите ситуации, когато е буден, има три варианта, поне при нас: 1. да го оставя, докато спи. 2. да го оставя и да му кажа “чао”, на което той се разплаква. 3. да изляза, без да ме види. Общо взето оптимален вариант няма. Но се чудя кой е по-щадящ.

Много деца на тази възраст трудно се разделят с мама. Тревожността от раздялата с родителя означава, че детето е достатъчно когнитивно зряло и знае, че мама не изчезва, когато то не я вижда. За да преминете по-лесно този етап, не е препоръчително да оставяте детето без предупреждение. Измъкването, без да му кажем „чао“ или докато то спи, може да разстрои силно детето, да го направи по-тревожно в ежедневието и да наруши съня му, защото не знае кога отново ще изчезнете. По всяка вероятност ще направи и разделите Ви много по-мъчителни. Като цяло тези варианти предизвикват повече страдание у децата.
Кажете му, когато ще отсъствате предварително. Удачно е с няколко снимки да му дадете информация какво предстои. Обяснете кога ще се върнете, на разбираем за детето език (като се наспиш, когато се върнете от разходка). Можете да поиграете заедно с детето преди тръгване и му кажете довиждане с усмивка. Опитайте се да създадете един и същ ритуал при тръгване, който да прилагате всеки път.

Добре е раздялата Ви да бъде бърза.
Детето може да се разплаче в този момент. Плачът е неговият език. По този начин изразява усещанията си. Да можеш да споделиш как се чувстваш е облекчаващо. Да имаш до себе си предвидим родител, който може да понесе твоите емоции и да ти покаже, че не са непоносими ти дава много сигурност.
Когато оставяте детето в нова среда, би било успокояващо да прекарате време с него на новото място преди раздялата. Ако детето има любим предмет или играчка, може да го вземе със себе си. Независимо от това кого ще ангажирате да Ви отмени, важно е детето да го е опознало предварително. Ако сте у дома, помолете баба или дядо да дойдат по-рано. Ще осигурите време на детето да се отпусне, докато сте заедно. Също така Вие по-спокойно ще се приготвите за излизане, без създаване на суматоха около това.
Не на последно място, е от значение да се погрижите за себе си. Помислете как се чувствате при раздялата. Дали изпитвате сходни на неговите чувства? За кого е по-трудно? Ако изглеждате притеснени, виновни или тъжни, детето може да остане с впечатлението, че не е в безопасност и да се разстрои. Важно е сигналите, които му подавате, да спомагат то да натрупа положителен опит с разделите.
Упражняването на малки раздели с детето е полезно както за Вас, така и за самото дете. Балансирането между предоставяне на възможност за нов опит и съобразяване с нуждите му е труден, но ще му помогне да расте по-уверено и щастливо.

Женя Милушева, психолог