Родих сина си на 23.05.18 г. Детенце, което е планирано и желано. НО изобщо не бях подготвена за това, което последва. Той беше с рефлукс. Това е кошмар. Искаше да бъде непрекъснато гушнат и да суче!!! В противен случай следваше оглушителен, непоносим рев (живеем на четвъртия етаж, съседът на първия етаж казваше, че го чува)! Не можех да мръдна от леглото с часове. Не можех да ям, да пишкам, да спя, да се изкъпя. НИЩО! Бяхме като скачени съдове. За домакинска работа не можеше да стане и дума (простирах прането на няколко пъти през деня). Пълен хаос! По цял ден откачах, защото не можехме да излезем дори пред блока. Той беше залепен за гърдата ми, а аз не исках да кърмя навън пред всички. В количка не желаеше да се вози, защото повръщаше и изпитваше дискомфорт. Месеци наред детето ми беше само на ръце (много “обичах”, когато някой ми каже, че така сме го научили). И така бяхме нон стоп заедно, без да мога да си поема въздух месеци наред. Само чаках да се прибере мъжът ми и започвах да рева. Не издържах. Смятах, че не се справям, че не ме бива, че нямам сили да продължа. Сега, от позицията на изминалото време, мога да кажа, че това е едно изпитание, през което доста майки минават (дори децата им да не са с рефлукс). Стресът е голям. До вчера сте били двама, а от днес отговаряш изцяло за живота на друг човек, който е изцяло зависим от теб. Твоите нужди нямат абсолютно никакво значение, но хубавото е, че е период. Всичко минава, трябват сили и подкрепа.
Ива Кашова, майка на прекрасно момченце на 1.10 г.