Лоша майка ли съм

Пиша Ви във връзка с нещо, което ме тормози от известно време, не съм сигурна дали ще ми отговорите или помогнете, но… Наскоро родих, детенцето ми е на 2 месеца. Още когато разбрах, че съм бременна, знаех че животът ми коренно ще се промени. Аз съм на 39 години, с кариера, и имах доста активен социален живот преди да родя. Сега обаче изпитвам непрекъсната несигурност дали се справям, какво да правя, как да съм добра майка и съм непрекъснато под стрес и напрежение. Невъзможността да се виждаме с близките ми хора също много ме напряга. Имам нужда от съвет и подкрепя. Непрекъснато се чудя какво да правя с детето, иска ми се да имам под ръка компетентен човек, който да ми е опора и да ми казва какво да правя. Понякога изпитвам страх. Тези чувства направо ме побъркват и имам нужда от помощ. А и настоящата несигурност с този корона вирус допринася допълнително за моята паника. Можете ли да ме посъветвате какво да направя или с кого да поговоря, или нещо друго, което да ми помогне да се събера и също така това мое състояние да не се отрази на детенцето ми, а да го отглеждам с любов и спокойствие? Или дали може да ме свържете с човек, който може да ми помогне? Ще съм много благодарна, ако не ме помислите за откачалка и за всякакви съвети и предложения.


Толкова добре Ви разбирам… Точно преди два месеца, на 25.02, и аз станах майка, но за втори път и макар да се чувствах подготвена, промяната явно никак не е за подценяване, всеки път. Напълно нормално е да се чувствате несигурна и плаха по отношение на гледането на бебето. Първите седмици обикновено има един постоянен страх дали бебето е добре и дали ще оцелее под грижите, които полагаме за него. Икса Ви се да имате интензивен екип постоянно на линия, за да Ви уверява, че всичко е наред и че е нормално. Трябва да знаете, че бебетата са далеч по-издръжливи, отколкото предполагаме. Те са създадени да оцеляват в къде-къде по-лоши условия, отколкото ние им предлагаме в съвременността. Категорично обаче обстановката с обявената епидемия допринася за това да се чувствате зле. Обикновено този период на страх, колебание и огромно напрежение преминава няколко месеца след раждането, след като се опознаете взаимно и свикнете с бебето, нуждите и режима му. След това обаче, когато детенцето е болно или се появи нещо ново, имайте готовност, че временно ще изпитвате подобни чувства отново. Но няма да е както го усещате сега. Уверявам Ви. Разбирам и защо имате нужда от компетентен човек, който да питате постоянно за всичко, но всъщност, истината е, че нямате нужда от такъв човек. Колкото по-рано поемете контрол върху ситуацията, толкова по-бързо ще се превърнете в супер майка, която се справя във всякакви ситуации. Опитът Ви ще Ви създаде увереност и тогава ще се наслаждавате на хубавите страни на майчинството. Знам, че сега не Ви се струва, че въобще ги има, но ги ИМА и те са големи. Лошото е, че щастието винаги се оценява от дистанцията на времето и рядко си даваме сметка за него, докато ни се случва. Затова се опитайте да се радвате на мъничето колкото се може повече и така поне да редувате притесненията с игри и гушкане. С времето притесненията намаляват значително. Ако ситуацията беше обичайна и не бяхме под принудителна изолация, вече щяхте силно да усещате това.

От това, което описвате, определено НЕ сте за професионална помощ, макар че в наши дни всеки има за какво да се посъветва с психолог. Ние работим, смея да твърдя, с едни от най-добрите психолози и терапевти и бих могла да Ви насоча… но по-скоро мисля, че нямате нужда.

Със сигурност не сте „откачалка“. Просто колкото по-добре реализирана професионално е била една жена, толкова по-трудно свиква с промяната и с майчинството като цяло. В тази връзка, ако Ви минават мисли от сорта на: „Защо въобще ми трябваше това“, това също е напълно нормално. Всички се питаме от време на време…

Преди известно време бях писала пост по повод на това, че майчинството започва тогава, когато се осмелим да поемем контрола (https://1naum.com/osmelete-se/). Във Вашият случай това е станало принудително, но пък е за добро. Ще видите.

Пишете ми, ако все пак искате да Ви насоча към терапевт. Междувременно ще се радвам, ако мога да Ви бъда полезна, защото искрено и истински разбирам как се чувствате. Минах от там.

ПоЗДРАВИ и очаквайте съвсем скоро да се почувствате истински добре в новата роля.

Биляна Котева, Майката на Филип и Ян

2020-04-28T10:35:15+00:00април 28th, 2020|
Този сайт използва 'бисквитки' (cookies). Продължавайки да ползвате услугите му, Вие се СЪГЛАСЯВАТЕ с използваните от нас 'бисквитки'. Настройки Разбрах

Бисквитки за проследяване

Това са бисквитки, които използваме, за да Ви предоставим по-добра услуга. Facebook Pixel, Google Remarketing, Google Analitycs

Други бисквитки

Бисквитки от трети сайтове.